A PHP Error was encountered

Severity: Notice

Message: Only variable references should be returned by reference

Filename: core/Common.php

Line Number: 257

Дневникът на успешния Лидер

Дневникът на успешния
Лидер

Кой съм аз?

Annotation

Историята или по скоро антропологията (науката за човека) сочи, че като представител на живите организми човекът има две страни – биологична /вродени качества/ и социална /придобити качества/.

Същността на човека може да бъде обяснена метафорично с книгата. На света има много книги. По своята форма те могат да бъдат големи или малки, с меки или с твърди корици, с текст или с картинки, и пр. По своето съдържание обаче те никога не могат да бъдат абсолютно еднакви, тъй като всяка книга е създадена, за да ни разкаже по неповторим начин историята на своя герой.  Така е и с хората. Можем да видим хора, които си приличат по някои физически и физиологични качества – високи или ниски, слаби или пълни, чернокоси или русокоси, бързи или бавни, уравновесени или неуравновесени. Но по своите психични вътрешни качества хората са винаги неповторими. Част от вродените качества  на човека /темперамент/ си остават непроменяеми, други вродени качество като заложби и способности се развиват и усъвършенстват по време на индивидуалното съществуване.

Ето как стигаме и до определението на понятието за собственото „АЗ”. То обхваща онези уникални характеристики и качества, изграждащи отделния индивид. Да вземем за пример новороденото: След момента на раждането, човешкото бебе е по-скоро биологичен организъм, но още след четвъртия-петия месец от съществуването си всяко бебе, съвместно със своите родители или гледачи, поставя началото на собствената си биография. Още след първата година с укрепването на биологичната система /сърдечна дейност, висша нервна дейност, дишане, хранене и пр./, но най-вече с овладяването на речта и изправеното ходене всеки „малък човек” започва да придобива умения, които го правят независим и самостоятелен.

Ден след ден детето започва да опознава действителността – вещите и хората, радостта от играта, болката от неуспеха, удовлетворението от разбирането с другите. С течение на времето то придобива знание за собствените си нужди, желания, интереси и ценности и от момента на своето себе-осъзнаване започва да различава ситуациите, в които може да поеме контрол или да разчита на подкрепата на по-възрастните. Взаимодействието с другите подпомага малкия човек да се ориентира в нещата, с които разполага /вътрешния психичен ресурс – интелект, чувства, воля/ и тези, от които се нуждае /вътрешен психичен дефицит - информация, увереност и себеуважение, решителност, трениране на умения, целеустременост, упоритост/. Описаният процес е характерен за всяко човешко същество и всъщност разкрива начинът, по който човек от биологичен индивид се превръща в активно мислещо и  преживяващо същество, т.е.  – става личност.

Повечето изследователи на човешката природа смятат, че развитието на личността е процес на израстване, при който човешкият индивид или детето осъзнава собствените си желания и започва да планира ежедневието си чрез намерения, надежди, стремежи и мечти. Нещо повече, в момента, в който достигнеш до разбиране до собственото си АЗ придобиваш и способността да се впишеш в света около теб и можеш да взаимодействаш по подходящ начин с другите.

Фактите доказват, че човешкото дете може да се развие до равнището на личност, само когато от раждането си е сред себеподобни, т.е. отглежда се от други хора. Качествата на личността се проявяват в поведението, постъпките и чувствата или ти като личност обединяваш в себе си три нива на себепознание:

  • Какво искам /потребности, интереси, ценности/?
  • Какво мога /способности/?
  • Какво е типично за мен или какво представлявам /характер/?

Търсенето на отговорите на тези три въпроса ще ти позволи да формулираш своите жизнени цели, да се фокусираш над тях и да ги постигнеш в зависимост от това, което би желал/а да постигнеш в живота си. Липсата на цел води до вземането на погрешни решения, затруднява концентрацията и най-лошото – води до състоянието за безмисленост.

Ето ти отново една притча за пример:

 

Разговор между кибритената клечка и свещта
Неизвестен автор

Дошъл денят, в който кибритената клечка казала на свещта:
"Имам задачата да те запаля."

"O, не", - изплашила се свещта, - "само това не. Ако започна да горя, дните ми са преброени. Никой повече няма да може да се възхищава на красотата ми."

Кибритената клечка попитала:

"A искаш ли цял живот да си останеш студена и твърда, без преди това да си живяла?"

"Но горенето причинява болка и изтощава силите ми."

"Така е", отвърнала кибритената клечка. - "Но всъщност това е тайната на нашето призвание. Призвани сме, да бъдем светлина. Малко е това, което мога да направя. Ако не те запаля, ще изгубя смисъла на живота си. Аз съм тук, за да създавам огън. Ти си свещта, ти трябва да светиш за другите и да даряваш топлина. Всичко, което отдадеш като болка и страдание и сила, се превръща в светлина. Ти няма да се загубиш, ако се изконсумираш. Други ще продължат да носят твоя огън. Само ако се откажеш, ти ще умреш.”
Тогава свещта изправила своя фитил и казала:

"Моля те, запали ме..."

За да разбереш какъв ще бъде твоят личен принос към света е необходим процес на самоанализ.